Д-р Дьорд Сонди
Удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ на 30 юни 2021 г.
Дьорд Сонди е роден на 15 март 1946 година във Феферниц, Австрия. Завършва унгарска и българска филология в Будапеща. В периода 1975–1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския държавен университет, а през 1980–1981 – гост-преподавател в катедрата по унгарски език. През 1981–1984 е аспирант на Унгарската академия на науките в София. През 1985 г. защитава кандидатска дисертация по езикознание „Функции и граматически категории на глагола в българския и унгарския език“. От 1975 г. работи в Националната библиотека за чужди езици, където е главен съветник до 2004 г. През 1980–1990 – отговорен редактор за българска литература в издателство „Европа“ в Будапеща. От 1995 г. е главен редактор на списание „Полис“, а от 1999 г. – главен редактор на месечното списание за литература, изкуство и природа „Напут“. През 1998–1999 г. е изпълнителен директор на издателство „Масси“, а през 2003 г. основава издателство „Напут“ в което издава над тридесет български книги и става собственик на сп. „Напут“, което излиза ежегодно в десет тематични броя. От 1991 г. е член на редколегията на културно-общественото двуезично (на български и унгарски) будапещенско списание „Хемус“.
Дьорд Сонди е превел е над 11 000 страници проза, 20 000 стиха от българската литература (над 400 автора), като тук трябва да споменем: „Записки по българските въстания“ от Захарий Стоянов, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист“ на Емилиян Станев и други негови повести, „Диви разкази“ на Николай Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Едвин Сугарев, Марин Георгиев. Автор е на повече от 350 статии (предговори, интервюта, изследвания, критики) на български и унгарски.
Дьорд Сонди е автор на учебник „Български език за говорещи унгарски“ и на унгарско-български разговорник, както и на две стихосбирки на български „Припада диагоналът“ (1992) и „За ек вам“ (1996) и една на унгарски език; на 210 статии и допълнения към заглавки за български автори включени в 19-томната енциклопедия на световната литература на унгарски език.
Дьорд Сонди е съпреводач на унгарски творци на български език и съставител на унгарски сборници на български (сред които: Янош Пилински: „Апокриф“, „Доземи“ – 38 съвременни унгарски поети, Ласло Наги и Маргит Сечи – „Южен обред“, „Мяучи пес зелен“ – 49 унгарски поети за деца), както и на редица български антологии в Унгария, като последните от тях са със заглавия „Бронзови мигли. 125 години нова българска лирика“ (2002), „Другаде“ – сборник от Станислав Стратиев (2004), „Саморасляци и трохи. Къси писания на 168 български писатели от 1980 до 2006“ (2006), „Персифедрон“ – сборник от Константин Павлов (2006) и „В трето лице“ – сборник от Иван Кулеков (2006), „Кафепоеми“ от Пламен Дойнов (2007), „Полковникът-птица“ (Съвременна българска драматургия, 2009), „Ябълки“ (Антология на съвременната българска проза, 2009), „Различна тишина“ (двуезична антология на българското хайку).
През 2010 г. Дьорд Сонди издава смесен сборник от подбрани негови преводи („Прелетни цветя. 35 години преводаческо минало“ – 89 български автори). Редактор и отговорен редактор на десетки книги на унгарски и български автори. Работи върху история на българската литература от 1944 г. до днес.
Директор на Унгарския културен институт и съветник при Посолството на Република Унгария в София от ноември 1999 г. до септември 2004 г. Между септември 2004 и октомври 2009 г. е гост-доцент в СУ „Св. Климент Охридски“, унгарска филология. Понастоящем е директор на будапещенското издателство „Напкут“, главен редактор на списание „Напут“ – от неговата работилница всяка година излизат около 90-100 издания. Като председател на Фондация за изкуство „Цедруш“ организира двустранни научни форуми, между които „Акценти и тенденции в българската и унгарската литература след 1989“ (2008), „Българи, авари, маджари по средното и долното течение на Дунав. VIII–XI век“ (2009), „Унгарската литература в последните години“ (2010) и др.
От 1985 г. Дьорд Сонди е доктор по филология. Член е на Съюза на унгарските писатели (и на неговия Управителен съвет), на Общността към Унгарската Академия на науките, на Общността към Унгарската Академия на изкуствата, на Международно унгарско филологическо сдружение и на Съюза на учените в България, почетен член на Сдружението на български писатели и на Съюза на преводачите в България (2004), бил е член в редколегията на сп. „Език и литература“ и на Международния консултативен съвет на бакалавърска програма „Език и литература“ към Нов български университет, департамент „Нова българистика“.
Носител е на отличията: Почетен знак на Българската академия на науките „Марин Дринов“ за приноса му в изследванията по българистика и в развитието на културните връзки между Унгария и България (2001), почетен знак „1300 години България“ (1981), орден „Кирил и Методий” (1985), петкратен носител на награда за отличен литературен превод от Министерството на културата на Унгария (1978, 1979, 1981, 1983, 1984), доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2001), награда „Златно перо“ за постижения в областта на изкуството и културата (2003), плакет и грамота „Отец Паисий Хилендарски“ на Министерството на образованието и науката за заслуги към българското образование (2003), Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“ (2004), „Златен будилник“ на програма „Христо Ботев“ на БНР (2006). „Златен век“ на Министерството на културата на България (2015), орден „Жан Moне“ (2015).
Дьорд Сонди е носител на държавна литературна награда „Атила Йожеф“ в Унгария – за постижения като поет, преводач и деятел в културно-просветната област (2015). През 2016 г. за 70-годишнината му на български излиза сборникът „Мостът на езика. В чест на 70 годишнината на Дьорд Сонди“, съдържащ текстове от и за него.
Като българист и издател Дьорд Сонди е реализирал няколко съвместни проекта с департамент „Нова българистика“ на НБУ, сред които се откроява конференцията „Погледи върху българската и унгарската литература през последните две десетилетия“ от октомври 2008 г., с участието на девет български и петима унгарски литератори и изследователи. Резултат от конференцията е издаденият сборник „В курсив и под линия. Тенденции и акценти в българската и унгарската литература (1989–1989)/ Hangsúlyok és súlyok. Tendenciák és tónusok a bolgár és a magyar irodalomban (1989–2008)“.
Д-р Дьорд Сонди е бил член на Международния консултативен съвет на бакалавърска програма „Език и литература“, като през годините е бил чуждестранен рецензент на бакалавърски и магистърски програми на департамент „Нова българистика“, като неизменно е давал висока оценка за тях.
В процес на осъществяване е дарение на д-р Сонди за НБУ на издания и архивни материали, свързани с превода и рецепцията на българската литература в Унгария, както и на книги с автографи на български писатели и записи на интервюта с тях, правени за Унгарското национално радио.
Титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ се присъжда „За заслугите му в областта на изучаването на българския език и литература, за приносите му в превода и представянето на българската литература на унгарски език и заради подкрепата му за развитието на българистиката в Нов български университет“.
